Днес е петият ден от петия месец в годината.
Хубава дата, силна, традиционно почитана от старите българи.
И тежка. Годишнина от Баташкото клане.
Международен ден на акушерката.
Пореден ден на медийно внимание след поредната трагедия с българско дете. Починалото бебенце в село Иван Вазово, родено у дома точно по Великден.
От около 6 (да, шест!) години вече съм активно в темите за раждането в България и проблемите, както и възможните решения.
Имаше много тежки моменти, ужасно наподобяващи на сегашния.
Като напр. едно умряло бебе по Гергьовден (2011 г.) – когато АГ-шефката напук на всякаква етика и професионализъм викна ТВ-екип вместо да положи нужната грижа.
Едно умряло бебенце през ноември 2012 г., когато обществото пак настъхна на тема “домашно раждане = екстремизъм+безотговорност”, когато се наложи в “Родилница” да оформим Позиция за домашното раждане в България и тя бе подкрепена от 4 (четири) други неправителствени организации, искащи и действащи в посока подобрение на майчиното здравеопазване в България.
Отдавна не бях преглеждала горния документ, имах доста други теми, по които действах междувременно. Днес, изчитайки нещата, си мисля, че позицията продължава да е актуална на 100%.
Не знам дали нещата са трагично същите както преди 4-5 години – така изглежда, безспорно. Иска ми се да вярвам, че поне мъничко сме дръпнали напред, във всяко отношение.
Не мога и не искам да коментирам конкретния случай от с. Иван Вазово, отразен толкова подробно от медиите. За мен това е лична трагедия и обществото трябва да уважава личното пространство и правото на ближния на личен живот. Съответно да не слагаме етикети и да раздаваме “правосъдие” по форуми, социални мрежи и/или медии.
Както и при предните, гореспоменати случаи с умрели бебета, както и при делото за дискриминация за кърмене на обществено място, много страсти и емоции, и мисли, и нагласи, и ценности, и вярвания се сблъскаха в ефира и в интернет.
Има и още нещо, за което – ако не си се сблъсквал челно, в лично качество, никога не би си помислил. А и паралелите не са очеизвадни, или поне обществената чувствителност е под анестезия…
Но за това ще пиша допълнително.
>> Следва продължение във втора част и в трета част
Фотография: Антон Дончев
Силивряк или Орфеевото цвете, снимано в Родопите, Планината на Орфей, по Великден тази година.
Има много легенди за Силивряка – известен като “жар-птица” и Безсмъртниче (Haberlea rhodopensis). Цветето, което откъснато и изсъхнало, щом се навлажни и положи на почва (или дори на гола скала!), се съживява и разцъфтява.
Още снимки на Силивряк: тук
А какво общо има между Силивряк и бебета, ще разкажа скоро – може би в част 3.