Дори ме е страх да си представя на какъв ад са подложени хората, загубили детето си, включително от съседи и нездраво любопитство. Отделно, че селото е разположено точно на главния път София-Бургас, а медиите се постараха да надникнат добре в личната история.
В мрежата се появиха бързо и “експертно” написани материали, някои толкова уронващи човешкото достойнство и жената като носител на живота, че направо да се отчае човек.
Да, аз със сигурност съм пристрастна, мен ме боли и съм като ранена при новината за всяко ранено или умряло бебе.
Защото се поставям на мястото на поредната майка, която
“освен загуба на най-ценното преживява осъждането, жестокостта, липсата на съпричастност…
Равнозначно на продължителна инквизиция, която ще бележи психиката на майката и бащата за цял живот…
Свидетели сме как всеки следващ случай е по-жестоко експлоатиран за отмъщение и разплата с надигащия се глас на свободата, личния избор и право…
Изконни човешки права са отричани, за да не се признаят по-сериозни обществени малформации…
Гнус и печал…
Живи са разпнати, а озлобената тълпа, загубила инстинктите си, ги замерва с камъни и иска да ги глозга с пълна ярост, по заместване на всичко човешко, от което ежедневно я лишават в името на Великата дресировка с високоморално облекло….”*
Вече е Гергьовден, празника на храбростта. А знаете ли какво е храброст? Не е да нямаш страх, а да действаш въпреки страха, който усещаш. Кураж е да направиш още една мъничка стъпка, когато си мислиш, че не можеш повече.
Току-що на празничния Гергьовски парад прозвучаха много силни слова, изречени от Държавния ни глава:
“Смисълът на политиката ... Да модернизираш, да образоваш, да направиш нацията си по-свободна и просперираща. Смисълът на политиката е да овластиш гражданите, да създадеш общество, което е просветено, свободно и толерантно. …Свободата, демокрацията, върховенството на закона и човешките права са висша ценност и трябва да се отстояват ежедневно и от всеки. ” Цялото Слово на президента Росен Плевнелиев по повод Деня на храбростта и празника на Българската армия може да се прочете тук. Подчертала съм моментите, които пряко се отнасят към моята работа като ръководител на Сдружение “Родилница”. На пръв поглед раждането и армията са много далечни неща, но всяка българка, раждала в родна болница, ще потвърди, че за момента раждането у нас е бойно поле, на което раждащата жена е сама – сама срещу система на закостенели практики, някои доказали се дори и като вредни.
***
Да се върна и към темата за Орфеевото цвете.
Орфеево цвете, Родопски силивряк, Родопска хаберлея, Каберлия, Китара, Безсмъртниче, Стирака, Шапива билка (Haberlea rhodopensis). Балкански ендемит, което ще рече, че се среща само тук – най-вече в Родопите (България и Северна Гърция) и в ограничени находища в Стара планина. Местообитание: в пукнатини на скали. Има много легенди, като почти всички са единодушни, че там, където са паднали капки кръв от разкъсаното тяло на Орфей, е поникнало малко синьо-виолетово цвете.
“Цветето е известно със способността си да изпада в състояние на анабиоза, като след навлажняване да се възстановява (продължава развитието си). Учени са установили, че продължителността на безжизненото му състояние може да бъде от порядъка на 31 месеца. В този аспект, когато чуждестранни ботаници са поискали семена от него, българските им колеги са им изпратили хербаризирани растения. След поливане за определен период от време, те преминават в жизнеспособна форма. Заради това свое свойство,родопският силивряк е наричан още „ възкръсващо растение”. Има данни, че родопската хаберлея може да се съхрани и за период от 3 до 11 години. В научни изследвания е установено, че биохимичните реакции в растението са на ниско енергийно ниво. Така растение изсушено до 98%, може да запази жизнеспособността си благодарение на оставащите несухи 2% от него.
Когато попадне при ниски температури, то замръзва без да изсъхва. Поставено при положителни температурни условия, то се възстановява за около 1 час. Цветето е и свръхчувствително. При затъмнение на слънцето от облак, то свива цветната си чашка, а огрято на ново се разтваря.
Установено е, че орфеевото цвете е предледников реликт, като съществуването му датира от преди около 2 милиона години. Растението е балкански ендемит и защитен вид на територията на страната ни.
Преди около 10 години са започнали изследвания на качествата на растението от НАСА и руски секретни лаборатории.
Безсмъртничето, тъй като е със статут на защитено, не трябва да се изтръгва. Ако искате да си го имате у дома, може да откъснете листенце от него, дори и сухо, което да заровите в почва и да започнете да го поливате. То бързо ще се съживи и ще прорастне на ново. Към почвата, в която е заровено може да се прибави прах от итонг.
По време на Римската империя, са сечени монети, на които жена държи цветето на Орфей.”
Каква е връзката между бебетата на България и Силивряка?
Вероятно не е само една връзка. Вероятно не е просто съвпадение, че името точно на това цвете е “Безсмъртниче” и го наричат “Възкръсващото цвете”. Че поредното бебе, за което се налага да давам интервюта, е родено и починало по Великден, когато отбелязваме празника на Възкресението. Че точно сега намерих прекрасните снимки на нацъфтелите туфи Силивряк оталбума Великденски Родопи. Защото това е един символ. Символ, че свободният човешки дух възкръсва. Отново и отново. Независимо колко отчайващо и безперспективно изглежда положението в момента.
Фотография: Антон Дончев
Туфи Силивряк, снимани в Родопите, Планината на Орфей, по Великден тази година.
Още снимки на Силивряк: тук
* Благодарност на моята приятелка с голямо сърце, дулата и обучителят за раждане Мария Христова – Маришка. Нейните думи съм цитирала по-горе и те напълно отразяват и моите емоции и мисли.